Карта - Бийск (Biysk)

Бийск (Бийск) е град в Русия, административен център на Бийски район, Алтайски край. Населението на града през 2016 година е 203 826 души.

На 29 февруари 1708 г. Петър I подписва указ за изграждането на крепост в близост до изворите на река Об. За начало на съществуването на построената между реките Бия и Катун така наречена „Бикатунска крепост“ се счита 18 юни 1709 г. (тази дата е записана в първия списък на заселниците в крепостта). Крепостта е трябвало да участва в защитата на югоизточните граници на руските имперски търговски пътища, водещи към Китай и Монголия. Въпреки това, през лятото на 1710 г. дървената крепост е разрушена от номадите-джунгари и през 1718 г. е възстановена на ново място – 20 км по-нагоре по течението на Бия, на десния бряг на реката. Старото име не съответства на новото местоположение и така през 1732 г. Бикатунската крепост е преименувана на Бийска. Влизаща в рамките на Бийско-Кузнецката казашка линия, новата крепост през 1756 г. изиграва важна роля за процеса на доброволно присъединяване на алтайците към Русия.

До 1779 г. Бийската крепост влиза в състава на Тоболска губерния. С указ на Екатерина II от 1 май 1779 г. крепостта влиза в Барнаулски окръг като част от Коливанска област. От 1782 г. Бийската крепост се превръща в окръжен град. През 1783 г. Коливанска област е преобразувана в Коливанска губерния. През 1786 г. окръжният град е преместен в Барнаул. Неточностите в официалните документи от този период водят до това, че съвременните градове Бийск и Барнаул си оспорват титлата „първи град“ на Алтайския край. На 1 май 1797 г. е елиминиран градският магистрат на Бийск и жителите на града са принудени да минат под прякото подчинение на градския магистрат на Кузнецк (днес – Новокузнецк). На 26 февруари 1804 г. е формирана Томска губерния, в рамките на която е образуван Бийски окръг на област Барнаул. Оттогава Бийск отново става град.

С премахването на крепостта през 1846 г., градът се превръща от военно-административен в търговски и индустриален център. В Бийск започват да се изграждат предприятия за преработка на местни суровини и материали: кожарска фабрика, спиртоварна, дъскорезница, парна мелница, хладилник и редица фабрики за тухли, както работилници за металообработка. Отличителна черта на финансовото и икономическото развитие в предреволюционното десетилетие е високата концентрация на банков капитал. Заедно с местните кредитни институции, в Бийск успешно функционират офисите на големи банки, като например Сибирската търговска банка, Руско-азиатската и Петроградската международна търговска банка. Капиталовите инвестиции, включително чуждестранните, са насочени най-вече в към добива на злато, дървесина и зърно. Освен всичко останало, в продължение на много десетилетия Бийск е и духовен център на Алтайския край.

На 17 декември 1917 г. в Бийск е установена съветска власт, а за първи председател на Съвета на депутатите е избран Захар Двойних. През юни 1918 г. бийските червеногвардейци вземат участие в сраженията срещу белочехите. На 19 юни 1918 г. градът попада под контрола на войските на Временното Сибирско правителство, начело с А. В. Колчак. През пролетта на 1919 г. в града развива дейност подготвяща въоръжено въстание нелегална болшевишка група под ръководството на П. Н. Мерлин, която е ликвидирана през юни 1919 г. Съветската власт е възстановена на 9 декември 1919 г. По време на Втората световна война на фронта се бият 26 456 бийчани, от които загиват и не се връщат 9772 души. В Бийск са евакуирани редица големи промишлени предприятия (котелна централа, завод „Молмаш“, завод „Продмаш“, завод „Електропеч“, кибритена фабрика и др.) и в тила на войната те продължават да произвеждат необходимата продукция. Освен това, в Бийск се местят 23 болници, в които се възстановяват над 200 хил. ранени. С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 21 февруари 1975 г. градът е разделен на два района – Източен и Приобски, но през 2002 г. това деление е отменено.